Преработката на нефт и газ често включва работа с примеси, разграждане на съединенията до техните основни елементи и работа при широк диапазон от температури --, някои от които много високи.
По-долу са някои от най-често срещаните корозивни съединения, срещани в различните процеси, използвани в нефтената и газовата индустрия.
Сяра: Присъстваща в суров суров суров, сярата се комбинира с други елементи, за да образува сулфиди, сярни киселини, политионови киселини и други агресивни съединения. Сярата може също да причини сулфидиране на метали при високи температури.
Нафтенова киселина: Група от органични киселини, които обикновено се срещат в суровите масла в Западните и Средния Изток на САЩ.
Политионова киселина: Обикновено се създава, докато оборудването не работи, тези киселини са резултат от взаимодействието на сулфиди, влага и кислород.
Хлориди: Често срещани в катализатори, охлаждаща вода и суров нефт, солите могат да увеличат устойчивостта на корозия. Примерите за хлориди включват магнезиев хлорид и калциев хлорид.
Въглероден диоксид: Страничен продукт от водородни растения и процеси на каталитичен крекинг, въглеродният диоксид може да създаде въглеродна киселина, когато се комбинира с влага.
Амоняк: Често началото на образуването на други корозивни вещества -- като амониев хлорид -- амоняк е често срещан резултат от взаимодействието на водорода с азота в суровините.
Цианиди: Отговорни за увеличаване на скоростта на корозия, цианидите често се образуват по време на процеса на крекинг на суровини с високо съдържание на азот.
Хлороводород: Резултатът от хидролизата на магнезиев хлорид и калциев хлорид, хлороводородът се намира в много потоци от пари. След като се кондензира, той се превръща в солна киселина --, силно агресивен агент на корозия.
Сярна киселина: Образува се, когато серен триоксид, вода и кислород се комбинират, това агресивно съединение също служи като катализатор на процеса в инсталации за алкилиране.
Водород: Въпреки че не е пряко корозивен, водородът е фактор за крехкостта на стоманата и взаимодейства лесно с други съединения, за да създаде корозивни агенти.
Феноли: Често се срещат при процеси, включващи отстраняване на кисела вода.
Кислород: Подобно на водорода, кислородът не е пряка заплаха. Всъщност кислородът е критичен компонент в освежаването на пасивиращия слой на неръждаема стомана. Въпреки това, той също се използва в редица процеси, които могат да причинят окисляване или лющене.
Въглерод: Също така не е пряко корозивен. Въпреки това, може да доведе до карбуризация при по-високи температури, причинявайки крехкост на стоманата и намаляване на устойчивостта на корозия, което позволява на други корозивни съединения да инициират атаки.
Това поставя неръждаемата стомана в позиция, с която малко други метали могат да съвпадат. Докато въглеродната стомана е подходяща за някои ситуации с ниска температура, налягане или корозия, разнообразието от налични сплави от неръждаема стомана гарантира, че има възможност за осигуряване на защита дори срещу най-корозивните процеси на рафиниране на нефт и газ.