Подобно на стоманата, неръждаемите стомани са относително лош проводник на електричество, със значително по-ниска електрическа проводимост от медта. По-специално, електрическото контактно съпротивление (ECR) на неръждаемата стомана възниква в резултат на плътния защитен оксиден слой и ограничава неговата функционалност при приложения като електрически съединители. Медните сплави и конекторите с никелово покритие са склонни да показват по-ниски стойности на ECR и са предпочитани материали за такива приложения. Независимо от това, конекторите от неръждаема стомана се използват в ситуации, когато ECR поставя по-ниски критерии за проектиране и се изисква устойчивост на корозия, например при високи температури и окислителни среди.
Както при всички други сплави, точката на топене на неръждаемата стомана се изразява под формата на диапазон от температури, а не единична температура. Този температурен диапазон варира от 1400 (2550) до 1530 градуса (2790 градуса), в зависимост от конкретния консистенция на въпросната сплав.
Мартензитните и феритните неръждаеми стомани са магнитни. Феритната стомана се състои от феритни кристали, форма на желязо с до 0.025 процента въглерод. Поради своята кубична кристална структура, феритната стомана абсорбира само малко количество въглерод, който се състои от едно желязо във всеки ъгъл и централен железен атом. Централният атом е отговорен за неговите магнитни свойства. Разработени са класове с ниско коерцитивно поле за електро-клапи, използвани в домакински уреди и за инжекционни системи в двигатели с вътрешно горене. Някои приложения изискват не-материали, като например магнитен резонанс. Отгряваните аустенитни неръждаеми стомани обикновено са не-магнитни, въпреки че работното втвърдяване може да направи студено-оформените аустенитни неръждаеми стомани леко магнитни. Понякога, ако аустенитната стомана е огъната или нарязана, по ръба на неръждаемата стомана възниква магнетизъм, тъй като кристалната структура се пренарежда сама.
Магнитна пропускливост на някои марки аустенитна неръждаема стомана след отгряване 2 часа при 1050 градуса
Клас EN Магнитна пропускливост, μ
1.4307 1.056
1.4301 1.011
1.4404 1.100
1.4435 1.000
Надраскването, понякога наричано студено заваряване, е форма на тежко износване на лепилото, което може да възникне, когато две метални повърхности са в относително движение една спрямо друга и под силен натиск. Закопчалки от аустенитна неръждаема стомана са особено податливи на раздробяване на резбата, въпреки че други сплави, които сами-генерират защитен оксиден повърхностен филм, като алуминий и титан, също са податливи. При висока контактна{1}}сила на плъзгане този оксид може да бъде деформиран, счупен и отстранен от частите на компонента, разкривайки голия реактивен метал. Когато двете повърхности са от един и същ материал, тези открити повърхности могат лесно да се слеят. Разделянето на двете повърхности може да доведе до разкъсване на повърхността и дори пълно захващане на метални компоненти или крепежни елементи. Раздробяването може да бъде смекчено чрез използване на различни материали (бронз срещу неръждаема стомана) или използване на различни неръждаеми стомани (мартензит срещу аустенит). Освен това, резбовите съединения могат да бъдат смазани, за да се осигури филм между двете части и да се предотврати накъсване. Nitronic 60, произведен чрез селективно легиране с манган, силиций и азот, демонстрира намалена склонност към жлъчка.
