Пасивационният слой на неръждаема стомана го прави една от най-устойчивите на корозия сплави на разположение.
Тази повишена устойчивост пренася и микробната корозия.
Пасивационният слой и двете забранява микробите да се прикрепят към основната стомана и -- в зависимост от финала -- създава повърхност, която е по-лесна за почистване и по-малко склонна към развитие на биофилми.
Определени степени от неръждаема стомана -- включително дуплекс и аустенитни сплави -- могат да предложат засилена устойчивост на микробна корозия, когато е необходимо.
Разбира се, застоялата вода или повредените повърхности могат да променят това.
При достатъчно излагане или злоупотреба, дори неръждаема стомана ще се поддаде на атаката на микроби.
Това прави правилната грижа и поддръжка на компонентите от неръждаема стомана критичен аспект при отцепването на микробната корозия.
В повечето случаи резултатът ще бъде петниста атака с ями или туберкули, образуващи се в области с повреден пасивационна слой.
След като пасивационният слой бъде компрометиран, корозия може да се разпространи в метала. Това води до загуба на материал и дупки в тръбата, листа или компонента.
С достатъчно време дори може да доведе до пълна структурна недостатъчност.